Logo bg.emedicalblog.com

Този ден в историята: Новобранец 20-ти - заемащ Алкатраз

Този ден в историята: Новобранец 20-ти - заемащ Алкатраз
Този ден в историята: Новобранец 20-ти - заемащ Алкатраз

Sherilyn Boyd | Редактор | E-mail

Видео: Този ден в историята: Новобранец 20-ти - заемащ Алкатраз

Видео: Този ден в историята: Новобранец 20-ти - заемащ Алкатраз
Видео: целия филм БГ Аудио 2018 Bg Audio Filmi екшън трилър 2024, Март
Anonim

Този ден в историята: 20 ноември 1969 г.

Повечето хора помнят остров Алкатраз извън бреговете на Калифорния като място за най-известния и изолиран федерален затвор в страната, където живеят най-опасните затворници. Тя приключва през 1963 г., а празният затворен комплекс стоеше мълчаливо срещу скалистия, сив пейзаж.
Повечето хора помнят остров Алкатраз извън бреговете на Калифорния като място за най-известния и изолиран федерален затвор в страната, където живеят най-опасните затворници. Тя приключва през 1963 г., а празният затворен комплекс стоеше мълчаливо срещу скалистия, сив пейзаж.

Това означава, че до 20 ноември 1969 г., когато група индианци, предимно студенти, водени от Ричард Оукс от щатския колеж в Сан Франциско, се качиха на чартърен кораб в залива Сан Франциско. Когато стигнаха до остров Алкатраз, започнаха спокойна окупация, която ще продължи през следващите 19 месеца и ще привлече огромно количество медийно внимание.

Групата поиска контрол над Алкатраз, за да могат да издигнат няколко индийски институции, отчасти да заменят център, който е изгорен в Сан Франциско. Те искаха да построят център за американски индийски изследвания, музей и духовен център на острова. Но имаше и друга мотивация за завладяването на Алкатраз и това беше политиката, която САЩ започнаха 16 години по-рано за затваряне на резервации и преместване на населените места в градските райони.

Правителството искало те да напуснат острова и в продължение на три дни бреговата охрана се опита да създаде блокада, но поддръжниците успяха да доставят окупираните доставки с лодка. Местните американци се приближиха към ситуацията с хумор и сатира, заявявайки, че претендират за остров Алкатраз чрез право на откритие и че са готови да платят 24 долара в замяна на имота. Звучи ли познато?

ФБР беше готов да отстрани групата от Алкатраз, но Белия дом знаеше, че това ще бъде много лошо движение на П.Р. Те се оттеглиха и приключиха всички опити за блокада. Правителството дори направи жеста да седне, за да поговори с местните американци, въпреки че нито една от страните не е склонна да се впусне.

Професията се носеше, с идващи новобранци и ветерани. Един от онези, които живеят на острова за заклинание, беше телевизионният актьор Бенджамин Брат, който живееше в Алкатраз със своите братя и сестри и майка си, роден в перуанската кечуа.

"Четиридесет години по-късно местните хора все още признават окупацията за онова, което е и остава - основополагащо събитие в американската история, влошаващо вниманието на американските индианци", каза Брат и брат му Петър в съвместно изявление за професията,

През януари 1970 г. нещата се обърнаха към по-лошото, когато тийнейджърката дъщеря на организатора Ричард Оукс почина след падането. Оукс беше напълно съкрушен и напусна острова. Малко след това, няколко различни фракции се бореха за контрол, и в крайна сметка Федералните съкратиха електроенергията и водоснабдяването. До средата на януари 1971 г. последните 15 души, които все още остават на остров Алкатраз, са били придружавани от федерални шери, специални сили на ГЩА, брегова охрана и агенти на ФБР. Те не се сражаваха.

Окупаторите не успяха да изпълнят това, което трябваше да направят, но през юни 1970 г. Никсън премахна политиката на САЩ за прекратяване на племенни нападения, която най-вероятно беше резултат от вниманието, което окупацията бе проляла на местните американски дела. Няма малка победа.

Братските братя описват това, което вярват, че е окупацията на наследството на Алкатраз:

Лесно е да преминем събитието в Алкатраз до голяма степен символично, но истината е духът и мечтата на Алкатраз никога не е умряла, просто е намерила своя път към други битки. Местният суверенитет, репатрирането, екологичното правосъдие, борбата за основни човешки права - това са проблемите, за които местните хора се борят и са същите неща, за които днес се борим.

Препоръчано: