Това един път един парашутист войник се справи с нулев боен самолет с нищо друго освен пистолет

2024 Автор: Sherilyn Boyd | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-16 09:37

Роден през 1920 г. в Тексас, след завършване на гимназията Багет се премества в град Абилене, за да се запише в университета "Хардин-Симънс". Въпреки че не успяхме да разберем какво е изучил Багет от оскъдната налична информация за ранния му живот, фактът, че след завършването му е отишъл да работи в Johnson и Company Investment Securities в Ню Йорк, предполага, че е изучавал финанси, бизнес или друг подобен предмет,

Независимо от случая, докато работеше в инвестиционния посредник в Ню Йорк през декември 1941 г., Багет се включи доброволно за военния корпус на армията и съобщи за основно пилотно обучение в носещото училище "Ню Кълъмбъс".

След като завърши основното обучение, Багет съобщи за длъжност в Индия, само на един хвърлей от японската окупирана Бирма с Десетия военновъздушен сили. Багет в крайна сметка стана съ-пилот за бомбардировач Б-24 в 7-та бомбардироваческа група със седалище в Пандавешвар и достигна до втория лейтенант. През времето си със седмата група бомбардировки, задълженията на Багет се състоят главно от летящи бомбардировки, които се движат в Бирма и помагат за защита на свързаните с тях доставки между Индия и Китай.

Кариерата на Багет беше най-вече неприятна, или поне толкова безпътична, каквато би могла да бъде дадена на обстоятелствата, в продължение на около година, докато беше призован да вземе участие в бомбен бяг на 31 март 1943 г. Самата мисия беше доста проста - останалата част от 7-та бомбардирова група трябваше да лети в Бирма и да унищожи малък, но жизнен железопътен мост близо до дървения град Пийнмана.

Обаче скоро след излитането бомбардировачите на 7-ата бомбардировачска група бяха атакувани от няколко десетки японски нулеви бойци. По време на последвалата битка, аварийните резервоари за кислород в самолета бяха ударени и сериозно повреждаха плавателния съд. В крайна сметка първият полковник Лойд Дженсън даде заповед на екипажа да спасява. Багет предаде заповедта на екипажа, използвайки ръчни сигнали (тъй като интеркомът им също беше унищожен) и скочи от самолета с останалата част от оцелелия екипаж.

Не след дълго, след като екипажът беше спасен, атакуващите японски нули започнаха да тренират оръжията си върху сега беззащитния екипаж лениво плаващ към земята.

Багът по-късно ще си спомни, че някои от неговите екипажи са разкъсани от стрелба (общо 5 от 9-те на борда на сваления бомбардировач са били убити). Що се отнася до себе си, един куршум го пасваше, но беше добре. В отчаян опит да остане по този начин, след като бе застрелян в ръката, Багет изигра опом, окачен на скута си в парашута.

Според статия от 1996 г., публикувана в Списание "Военновъздушни сили", това е, когато Багет забеляза пилот на врага лениво летящ почти вертикално в средата на въздуха, за да дойде да провери дали Багът е мъртъв или не, включително и да има балдахина отворен, за да види по-добре Багет. Когато близкият самолет се приближи, Багет престана да играе мъртъв, извадил М1911 от кобура, насочил го към пилота и стиснал спусъка четири пъти. Самолетът скоро спря, а Багет не забеляза какво се случи след това, мислейки малко за инцидента, като по-загрижен за другите бойци, които взеха поташници с него и екипажа му.

След като безопасно стигна до земята, Багет прегрупира с лейтенант Йенсен и един от бойните бомбардировачи. Малко след това и тримата бяха заловени, в този момент Багът скоро се озова на разпит. След като разказва за събитията, довели до залавянето му на генерал-майор Аримура, командир на лагерите за военни походи в Югоизточна Азия, много странно (тъй като никой друг в неговата малка група не е получил възможността), бе дадена възможност на Багет да умре с чест, като извърши harakiri (оферта, която той отказал).

По-късно, докато е все още военнопленник, Багът има случайно среща с един кол. Хари Мелтън. Мелтън го информираше, че самолетът, в който бе застрелян Багет, се е разбил непосредствено, след като се оттеглил близо до него и (предполага се) тялото на пилота е било изхвърлено от останките. Когато се възстанови, той изглежда е бил убит или поне сериозно ранен, като е бил застрелян, поне според полковник Мелтън.

Въпреки факта, че самолетът се е сринал след срещата си с него, Baggett все още е скептичен, че един (или повече) от неговите снимки действително са се приземили и са си помислили, че нещо друго е причинило катастрофата. Независимо от това, сънародниците му са предполагали, че това е причината, поради която самият Багбет е имал възможност да умре с чест, като е извършил харакири след разпит.

Багът никога не бе говорил за впечатляващия си подвиг след този факт, оставайки скептично настроен, че бе отбелязал толкова щастлив изстрел.Той непрекъснато обслужваше останалата част от времето си във войната като военнопленничар, паднал от сърдечен 180 паунда и преминал през малко над 90 през близките две години, когато бил държан затворник. Лагерът, в който е влязъл, бе освободен на 7 септември 1945 г. от ОСС и продължи да служи в армията няколко години след Втората световна война, достигайки ранг на полковник.

Пълните подробности за късметлия му изстрел са изкопани само през 1996 г. от Джон Л. Фрисби на Списание "Военновъздушни сили". След като се сблъска със записите, които искат да потвърдят или отхвърлят приказката, се оказа, че докато твърдението на полковник Хари Мелтън, че въпросният пилот е бил открит с рани с калибър от 45 калибър, не може да бъде проверен от документирани доказателства, че Багът трябва да е успял да удари пилота. Виждате ли, въпросният самолет изглежда е спрял на приблизително 4000 до 5 000 фута (така че невероятно време пилотът да се е възстановил от щанда, ако е бил физически способен) и, въз основа на официални доклади за мисията от оцелелите, там не бяха съюзнически бойци в околността, които да са свалили боеприпаса, и никакви сведения за това, че никой не вижда приятелски пожар в бавно движещата се равнина, преди да настъпи окончателното му погиване. Освен това, дори при някакъв вид случайна повреда на двигателя, пилотът трябваше все още да има някакъв контрол над самолета, вместо да се каже, че повече или по-малко се насочва право надолу и се срива след щанда.