Logo bg.emedicalblog.com

Този ден в историята: 17 април - Възходът на английския

Този ден в историята: 17 април - Възходът на английския
Този ден в историята: 17 април - Възходът на английския

Sherilyn Boyd | Редактор | E-mail

Видео: Този ден в историята: 17 април - Възходът на английския

Видео: Този ден в историята: 17 април - Възходът на английския
Видео: целия филм БГ Аудио 2018 Bg Audio Filmi екшън трилър 2024, Март
Anonim

Този ден в историята: 17 април 1397 г.

17 април 1397 г. е повратна точка в историята на английската литература и култура, когато Джефри Чосър прочете от книгата си "Кентърбърийските приказки" в двора на крал Ричард ІІ. Той го чел на английски, езикът на обикновения човек, вместо норманския френски, който обикновено се говори в съда. От Норманското завоевание през 1066 г. френският е бил езикът на управляващата класа. Всъщност, един от най-известните крале на Англия, Ричард "Лъвът" едва говореше английски. Английският беше езикът на селянина и бавно изчезваше. Чосър би драматично да обърне тази тенденция.
17 април 1397 г. е повратна точка в историята на английската литература и култура, когато Джефри Чосър прочете от книгата си "Кентърбърийските приказки" в двора на крал Ричард ІІ. Той го чел на английски, езикът на обикновения човек, вместо норманския френски, който обикновено се говори в съда. От Норманското завоевание през 1066 г. френският е бил езикът на управляващата класа. Всъщност, един от най-известните крале на Англия, Ричард "Лъвът" едва говореше английски. Английският беше езикът на селянина и бавно изчезваше. Чосър би драматично да обърне тази тенденция.

Подобно на останалата част от семейството му, който е бил в царска служба от поколения, Чосър беше професионален съдия. През 1360-те той участва в мирните преговори по време на Стогодишната война. Неговите задължения го доведоха в много от най-големите европейски градове, включително Флоренция. Докато е там, той открива историите на автора Бокачо, който пише на италиански, езикът на обикновения народ, а не латинският, езикът на джентълмите.

Чоукър обичал тази идея и започнал да пише "Кентърбърийските приказки", разказващи земни истории от гледна точка на различни хора от различни класове средновековно английско общество, от аристокрацията до работническите пчели. Героите започват поклонение в храма на Свети Томас в Кентърбъри. Техните индивидуални приказки отразяват станцията им в живота - рицар, пастор, чиновник и т.н., както за добро, така и за болно.

В часовете на Чосър често четенето е групова дейност, извършвана в социални условия. Един оратор би прочел на глас пред публика, като да седне като група, за да гледа филм.

Вярва се, че Чосър се надява, че писането на Кентърбърийските приказки на английски ще помогне да стане дворцов език. От момента, в който прочел от книгата през април 1397 г., употребата на английски започва да расте. Курстирите започнали да го използват, когато общували помежду си и с краля. Английският също е бил облагодетелстван над норманския френски в правната система.

Фактът, че Англия и Франция са били във война, също помогна да се превърне в скала. Кралският крал е наредил на английските благородници, които са имали имоти в своята страна, да го закачат по Канала и да се върнат във Франция или да занемат стопанствата си там. Всеки от благородните, които са избрали да останат в Англия, естествено ще се смята за английски след това.

Когато Хенри IV се издига на английския трон през 1399 г., английският станал толкова често срещан, че никой не се е блъснал в окото, когато става първият цар, който полага коронационната си клетва на езика на своя народ.

Джефри Чоскър, който отчасти е отговорен за тази промяна в речта на страната си, почина една година по-късно на 25 октомври 1400 година. Неговото погребение бележи традицията на най-прочутите британски писатели да бъдат положени на почивка в Уестминстърското абатство. Чъкър беше първият, който се погреба в това, което сега се нарича "Ъгъл на поетите".

Препоръчано: