150 години в една жаба - Историята на очите на Джон Далтън

2024 Автор: Sherilyn Boyd | [email protected]. Последно модифициран: 2024-01-09 23:57

Джон Далтън (1766-1844) е отличен учен, който е известен, освен всичко друго, с неговите теории за атомите, закона му за частичен натиск на газове и течности (публикуван през 1803 г.) и е един от първите учени, цветна слепота. Всъщност, заради работата му, известно време общ термин за цветната слепота е "Далтонизмът", а френският за "цветен слеп" е "Далтониен".

Цветът се заслепи, Далтън виждаше само два основни нюанса: жълто-искрен оттенък, който обхващаше зелен, жълт и оранжев типичен човек, а вторият - еквивалент на възприемането на синьо и виолетово нездраво лице. По отношение на това, което повечето биха нарекли "червено", Далтън виждаше само "малко повече от сянка или недостатък на светлината".

Тъй като братът на Далтън споделя това състояние, Далтон вярва, че цветно-слепота е наследена. Той също така теоретизира след много изследвания, че точният му механизъм е, че очите му (и братята му) са оцветени в синьо стъкло (гелът в средата на окото между лещата и ретината).

Оставяйки инструкции, че очите му да бъдат разчистени след смъртта му, за да потвърдят или отхвърлят тази теория, неговият асистент Джоузеф Ренсъм се съобрази. На 28 юли 1844 г. (денят след смъртта на Далтън) Робсъме изрязва очните топки на Далтън и разрязва едното - разкривайки напълно чист стъкловиден хумор, опровергавайки част от теорията на Далтон.

По-късно учените отбелязват, че Ransome "ловко оставя второто око почти непокътнат", въпреки че това "почти" е значително. Преди да съхрани останалите части от очите на Далтън, Рансъм отрече от задния стълб на второто око, прегледа Очната ябълка на Далтън и осъзна, че когато го направи, нито червеното, нито зеленото бяха изкривени, но изглеждаха от правилния цвят. Ясно е, че не само стъкловидният хумор не е причината за цветната слепота на Далтън, но и друг филтър в окото не е бил отговорен.

Съвременникът на Далтън, Томас Йънг (1773-1829 г., английски учен и философ, наред с други неща), първи изплува теорията, че цветното виждане е резултат от чувствителността към комбинация от три цвята: червено, синьо и зелено. Той също така предположи, че цветно-слепота се дължи на "отсъствието или парализата на тези влакна на ретината, които се изчисляват, за да възприемат червеното".

Бързо напред 150 години и днес знаем, че възприемането на цветовете се дължи на наличието на три вида фотопигменти в конусите на ретината. Всеки пигмент се състои от специфичен тип протеин, свързан с ретината и различни видове конусовидни клетки са чувствителни към различни дължини на вълните: къси вълни (близо 420 нанометра или nm), средна вълна (при 530 nm) и дълги вълни (при 560 nm). Виолетът е на късата дължина на вълната на видимия спектър, зелените и жълтите в средата, червените и дългият край.

С тези развития в разбирането за видението мнозина бяха теоретизирали, че след като Далтън имаше затруднения с червено, той беше протоноп или човек, който не можеше да види цветовете на дългия вълнов край на видимия спектър.

За да се потвърди (или да се опровергае) тази теория и накрая да се реши дългогодишната тайна на видението на Далтон, през 1995 г. няколко безстрашни изследователи взеха проби от очни топки на Далтон, запазени само във въздуха, и ги подложиха на ДНК анализ. Те определиха, че Далтон всъщност има необходимите гени за протеина, необходим за фотопликацията за възприемане на LW, но му липсва необходимия ген на средната вълна (MW).