Този ден в историята: 5 януари - Идеята на Ике

2024 Автор: Sherilyn Boyd | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-16 09:37

Този ден в историята: 5 януари 1957 г.

През 1956 г. американското правителство отхвърли обещанието си да предостави помощ на Египет за проекта за язовир "Асуан" (и да осигури оръжия за модернизиране на военните), като се позова на анти-западната позиция на египетския президент Гамал Абдел Насър и нападението му към Съветския съюз като обосновка. (Насър преговаряше със Съветските и западните сили, повече или по-малко, за да постигне най-добрата сделка, като Съветският съюз излезе на върха.) Насър от своя страна национализира Суецкия канал, предизвиквайки военни действия от Великобритания, Франция и Израел.

След като на този малък триумвират се приложи значителен международен натиск, те се оттеглиха, като много историци посочиха това като удобна точка за отбелязване на това, че Великобритания попада от бившия си ковчег като една от най-големите световни сили. Тези страни завършиха с яйце по лицата си и малко повече за усилията си, докато Египет и Съветите излязоха с голяма победа на пропагандата. САЩ бяха особено недоволни от всичко, тъй като резултатът беше точно това, което не искаха - политическата власт в Близкия изток мним да се върне към комунистическия свят.

Разбира се, имаше много залози тук - а именно онова масло от Близкия Изток, което е толкова важно за американските и европейските икономики. Ако всичко това попадне под контрола на Съветския съюз, това би могло да предизвика сериозни проблеми за Запада. Съветите са знаели за това и са имали своя собствена роля в подготовката за позицията в региона.

Решението на президента Айзенхауер бе план за действие, който стана известен като доктрината Айзенхауер. Той постави идеята си на съвместно заседание на Конгреса на 5 януари 1957 г. Доктрината даде на президента авторитета да предоставя икономическа и военна помощ на "всяка нация или група народи в общата област на Близкия изток", борейки се да останат свободни от комунизма. След няколко месеца на разгорещен дебат Конгресът най-накрая прие резолюцията.

Доктрината "Айзенхауер" е била изтъквана няколко пъти през следващите няколко години. Например, когато крал Хюсеин от Йордания изгони двама про-съветски членове на кабинета си през април 1957 г., Айзенхауер изпрати шестия флот в Средиземноморието, заявявайки, че независимостта на Йордания е от решаващо значение за интересите на САЩ. Когато нещата се заселват в региона, Ике го приписва на американската намеса.

Напрежението в Близкия изток обаче остава високо. Ливан се вдъхна отвътре, но се обърна към САЩ в доктрината "Айзенхауер", в която се твърди, че сирийската агресия. Не след като в Ирак имаше преврат, водещ до про-съветско лидерство, Айзенхауер действаше като изпрати 15 000 войници в Ливан.

Айзенхауер вярва, че турбулентността в Ливан е дело на комунистическите бунтовници и ако те не бъдат спрени, комунизмът ще погълне целия Близък изток. Непознатостта му с местните опасения го накара да надвиши драстично риска от загуба на региона до комунизма, което го накара да заключи, че всички националистически движения са враждебни към американските интереси и потенциални доказателства за местните хора, работещи ръка за ръка с комунистите.

В края на краищата всичко се обърна най-много, а намесата на САЩ започна да вижда някои от отрицателните нагласи на местните хора да се изместят малко от страни като Великобритания и Съединените щати. Също така е много възможно въпросната доктрина просто да се бори с една въображаема заплаха, особено по отношение на Египет, където президентът Насър няма истинска любов към Съветския съюз или към комунизма.

Ике по-късно сякаш се съгласи, че всичко е грешка. Шест месеца след пристигането на морските пехотинци в Ливан, Айзенхауер преоценяваше целия си план за игра в Близкия изток. Администрацията решила, че е по-лесно да работи с местните жители, отколкото да се придвижват срещу арабския национализъм, и до 1958 г., вместо да изпратят войници, за да защитят интересите на САЩ, САЩ изпращаха 150 милиона долара само на Насър и Египет, за да съберат добрата си воля.

Бонусни факти:

• Като дете Айзенхауер трябваше да гледа малкия си брат, но не го направи. След това брат му е имал злополука, в резултат на което той е сляп в едното око.
• Всяко дете в семейството на Айзенхауер е наречено "Ike", "Little Ike" е прякорът на Dwight. След като се издигнал до 5-звезден генерал, той бил единственият в семейството си, който все още бил наричан Ике.
• Последният живот на Айзенхауер е свързан с потенциално животозастрашаващо решение, което е направил като първокурсник в училище. Той беше наранил коляното му, което доведе до инфекция на крака. Лекарят му казал, че ще умре, ако не позволи на крака да бъде ампутиран. Айзенхауер отказа да допусне операцията, но очевидно не умря. Ако беше взел съвета на лекар, той никога нямаше да има военна кариера, нито да стане президент.
• Докато в Уест Пойнт, Айзенхауер веднъж се справил с легендарния спортист Джим Торп по време на футболен мач през 1912 г. Айзенхауер също бил мажоретка за отбора на младшите колеги. Това не се дължи на липсата на жени в Уест Пойнт, а защото в ранните дни на мажоретките мажоретките винаги бяха мъже.
• Айзенхауер каза за съжалението на живота си: "Да не направим отбора на Бейзбол в Уест Пойнт е едно от най-големите разочарования в моя живот, може би най-великият ми." Това е или свидетелство за добре ръководен живот или свидетелство за това, колко много обичаше бейзбола,