Logo bg.emedicalblog.com

Този ден в историята: 7 ноември

Този ден в историята: 7 ноември
Този ден в историята: 7 ноември

Sherilyn Boyd | Редактор | E-mail

Видео: Този ден в историята: 7 ноември

Видео: Този ден в историята: 7 ноември
Видео: Какой сегодня праздник: на календаре 7 ноября 2024, Април
Anonim

Днес в историята: 7 ноември 1916 г.

Цели четири години преди Конституцията на Съединените щати да предостави на жените правото да гласуват, Дженет Рейндън бе избрана за място в Конгреса през 1916 г., като стана първата жена в историята на САЩ, която заема такава длъжност. Въпреки че жените все още не са постигнали избирателни права в цялата страна, няма законодателство, което да им забрани да бъдат избрани за длъжност в столицата. Рандин вярва, че "мъжете и жените са като дясната и лявата ръка; няма смисъл да не се използва и двете, "и решихме да се борим за правата на жените в рамките на правителството.
Цели четири години преди Конституцията на Съединените щати да предостави на жените правото да гласуват, Дженет Рейндън бе избрана за място в Конгреса през 1916 г., като стана първата жена в историята на САЩ, която заема такава длъжност. Въпреки че жените все още не са постигнали избирателни права в цялата страна, няма законодателство, което да им забрани да бъдат избрани за длъжност в столицата. Рандин вярва, че "мъжете и жените са като дясната и лявата ръка; няма смисъл да не се използва и двете, "и решихме да се борим за правата на жените в рамките на правителството.

Рандин е роден и отгледан в ранчо в Монтана на прогресивни родители, които насърчават дъщеря им да живеят живота си извън тесните параметри, които повечето млади жени правят в началото на 20 век. След като участва в университета в Монтана и в Нюйоркската филантропска школа, тя участва в кратка кариера като социален работник, преди да се включи в националното движение, за да спечели жените правото да гласуват.

През 1914 г. нейното търсене я връща в родното си състояние в Монтана, където вярва, че пионерският дух и начин на живот водят до по-голямо уважение към работната етика и интелигентност на жената, което означава, че тези мъже са по-способни да се съгласят с женската право на глас. Преди няколко години Уайоминг и Колорадо вече бяха одобрили женското избирателно право и убедителността на Ранкин привлече Монтана през 1914 г.

Тя се кандидатира като прогресивен републиканец от Монтана през 1916 г. и спечели една от двете възможни места на Конгреса. Когато Рандин отиваше в столицата, за да започне новата си работа, всички очи бяха върху нея, за да види дали обикновена жена ще успее да устои на клопките и натиска на такова високопоставено положение. Не й отне много време Рандин да докаже, че може, нито пък отнемаше много време, за да стане очевидно, че тя е високопочвен човек, който не би променил удобно идеалите си, за да отговаря на политическия климат.

Дженинет Рандин бе признат пацифист. Първото й гласуване като конгресмен на САЩ беше против влизането на САЩ в Първата световна война. Въпреки че 55 мъжки членове на Парламента също смятаха, че са годни да гласуват "не" срещу война, някои критици използват гласа на Рандин, за да поставят под съмнение способността на жената да работа с големите момчета на "Капитал Хил".

"Вотът на Мис Рандин се разглежда не като на пацифист, а като на диктувано от присъщото отвращение на жените за война", пише Ню Йорк Таймс.

Рейтингът на Райндин срещу влизането в Първата световна война без съмнение е довел до поражението й по време на изборите от 1918 г. Независимо от това, тя продължава да работи за причини за насърчаване на мира, докато не бъде преизбрана в Конгреса през 1939 г. Само две години по-късно японците нападнаха Пърл Харбър. Рано на следващата сутрин президентът Рузвелт се обърна към съвместната сесия на Конгреса и призова за официална декларация за война срещу Япония.

По време на гласуването, Ранкин заяви: "Като жена не мога да отида на война и отказвам да изпратя някой друг". Единственият несъгласен глас, който е 388-1. Rankin е единственият човек в историята на Конгреса, който гласува против влизането в двете световни войни.

Дженинет Рандин не се е опитала да бъде преизбрана, когато мандатът й е настъпил. Тя продължава да работи за причини, които насърчават мира, като например Международната женска лига за мир и свобода и Национален съвет за предотвратяване на война, Тя продължава да лобира за правата на жените и активно участва в протестите срещу войната във Виетнам.

Тя почина на 18 май 1973 г. и пепелта й бе освободена от вълните в Кармил-от-море, Калифорния.

Препоръчано: